Изключителна демонстрация на ролята на България като страна-домакин

„Ние не сме заплаха за Русия и те го знаят“, заяви още командващия Сухопътни войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен ХОДЖИС

Интервю с генерал-лейтенант БЕН ХОДЖИС

командващ Сухопътни войски на САЩ в Европа

 

Господин генерал-лейтенант, да започнем с равносметка. Учението SABER GUARDIAN 17 е към своя край. Как да оценим видяното в последните дни?

Учението Saber Guardian 17 е огромен успех по три причини.

На първо място, изпълнихме основната си задача – да упражним и подобрим оперативната съвместимост. 23 различни държави работиха заедно по стандартите на НАТО, комуникации, общи процедури и т.н., така че задачата по оперативната съвместимост беше изпълнена.

На второ място, възможността да се реализира провеждането на широкомащабна логистична операция на голямо разстояние – да се придвижат хиляди военнослужещи от цяла Европа и Съединените щати до Черноморския регион. Много съм горд колко добре нашите логистици и командири успяха да съсредоточат способностите тук в Черноморския регион, което е от голямо значение за възпирането.

На трето място, изключителната демонстрация на ролята на България като страна-домакин. Поддръжката от страната-домакин има много важен принос към колективната сигурност на НАТО. Виждате зад мен учебен полигон „Ново село“, едно прекрасно съвместно българо-американско съоръжение. Имахме възможността да проведем въздушно-десантна операция на летището в Безмер. Утре ще натоварим стотици машини на ферибот във Варна на брега на Черно море. Толкова много примери за това, как България като страна-домакин направи възможно провеждането на това учение. Всичко това е неотменна част от приноса на един добър съюзник и съм изключително доволен от предоставеното от България.

Споменахте основната цел на учението, но отвъд военното значение какво беше политическото му послание?

Политическото послание е точно такова, каквото беше гласувано от Алианса миналата година на срещата на върха на НАТО във Варшава – а именно да преминем от етапа на гарантиране на сигурността към готовност за възпиране на потенциални заплахи и още, че държавите-членки трябва да бъдат единни, в което се изразява силата на Алианса. Така че това учение беше проява именно на това, особено в светлината на решението на Алианса да осигури изнесено присъствие в Черноморския регион.

И така, виждате тези военнослужещи, тези страни, рамо до рамо в Черноморския регион, една година само след срещата на върха на НАТО във Варшава. Това е нашият съюз, най-успешният в световната история.

Можем ли след всичко видяно да обобщим, че сме добре подготвени да възпрем всяка потенциална заплаха или агресия?

Дори в момента осъществяваме възпиране. Алиансът взе това решение миналата година, но трябва да продължим да се подготвяме, да изграждаме способностите си, да подобрим свободата си на движение, а също така и да продължим да провеждаме учения, за да можем да осигурим ефективно възпиране.

Много хора в България смятат, че се готвим да отблъснем потенциални нападателни действия от страна на Русия. Как да отговорим на подобно мнение?

На първо място, Западът остави вратата отворена за Руската федерация. Ние искаме Русия да се върне в международната общност на отговорни държави. Нуждаем се от завръщането на Русия в световната общност, но Русия също се нуждае от нас. Затова смятам, че тя може да гледа на Запада като на спасителна лодка – толкова много предизвикателства има пред себе си. Ние не сме заплаха за тях и те го знаят. Последният американски танк си тръгна от Европа преди 3 години, а сега започват да се връщат само заради руското нашествие в Украйна. Когато страните от Алианса стоят една до друга, мисля, че това дава ясно послание за нашата сплотеност, но вратата винаги остава отворена за Русия.

Разкажете ни накрая повече за Вашия план, идеята Ви да създадем нещо подобно на военна Шенгенска зона в Европа.

Много важна част от възпиращата способност на Алианса е колко бързо можем да придвижим сили и средства на нужното място - преди или по време на криза. По-добре би било да можем да стигнем до това място преди кризата, за да предоставим на нашето политическо ръководство възможността да демонстрира способности, които да променят намеренията на вероятния противник. Това означава, че трябва да можем да се придвижваме бързо от Германия, от Великобритания или Полша до Източна Европа. А това се оказа много по-трудно, отколкото съм очаквал. Затова мисля, че идеята или концепцията за военна Шенгенска зона би подобрила нашите възможности за по-бързо придвижване и следователно ще предостави възможности на дипломацията за реакция, различна от постфактум.